• 1
  • 2
  • 3
  • 6 яну
  • 7 яну
  • 8 яну
  • 1 фев
  • 1 март
  • Великден
  • 6 май
  • 26 окт
  • 6 дек
  • Коледа
  • Нова година
Йорданов ден / Богоявление

Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници.
Непосредствено преди започването на учението си, Христос отишъл при Йоан Кръстител на река Йордан, който го покръства. Тогава се явява Светата Троица: от небесата се чува гласа на Отца, Сина тялом е присъствал в Йордания,  Светият Дух като гълъб се е спуснал от небесата. От тука идва и гръцкото име на празника: Теофания или явление Господне (Богоявление).

Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.

Ивановден

Денят след Богоявление. Този ден християнската църква отрежда на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората - на Йоан Кръстител или Предтеча.   Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. Йоан е бил син на поп Закариас от ордена Абиа. Най-важното дело в неговият живот е покръстването на Иисус Христос. Заради това Църквата чества неговия празник непосредствено след Кръстовден. Във връзка с Йоан Кръстител на този ден следва да отбележим още едно важно събитие:  Лука е искал да пренесе мощите на Йоан Кръстител от Севастия, където е бил погребан, в Антиохия, но само едната му ръка е намерил и нея е пренесъл. През 10 век мощите са пренесени от Антиохия в Константинопол, от където са изчезнали по време на турското робство.

На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени.

Бабинден

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.

След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна.  Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
Трифон Зарезан

Роден е Лампаскос, в бедно семейство. Като малък е пасял и патките.  Обзет от божия милост, става лечител и успява да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244), обзета от демони.  По времето на император Декиос (249-251), при преследването на християните, Трифон е заловен и изпратен  в Никеа. Въпреки мъченията не се е отказал от християнската си вяра. Затова през 250 година го обезглавяват. Мощите му се пазят в римокатолическия град Котор (Черна гора), на който Свети Трифон е пазител.

В българското вероизповедание Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торба на рамо стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред  зарязването, закройването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от 3 корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязанато място с вино и благославя: “Колкото капки, толко коля грозде”.

Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята. След това всички се събират и избират "царя на лозята". "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или “късметлия”, през чието царуване е имало голям берекет. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже.
Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.


Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Баба Марта – Мартеница

Първи март за българите означава началото на пролетта. На този ден по стар обичай роднини, приятели и познати си подаряват мартенички, приготвени от бели и червени конци. Червеният цвят предпазва от зли сили, белият цвят е символ здравето, силата и щастието. Според обичая когато човек види първият щъркел или лястовичка, сваля закичената на 1 март мартеница, закича я на цъфнало плодово дърво или я слага под камък и казва: „Отнеси трудностите на зимата и донеси красотата на пролетта!”.

Великден

Великден е най-големият празник за източноправослваните християни. Възкресение на Христово е празник на празниците, върхът на празнуването. Ортодоксалната вяра дълбоко изживява чудесната сила на Великден, още от Цветница започват да извършват възхваляващи обреди, следва великата седмица със сутрешни литургии и опела, изпълнени със надежда, любов и добронамереност, за да могат вярващите отново и отново да изживеят и опознаят силата на Възкресението. Основни обреди на голямата седмица са миропомазването в сряда и смирението, придобито по пътя евангелията на мъченията.
 
За своя най-голям и най-светъл празник българите се подготвят със седем седмични пости, началото на които е понеделника след Сирни Заговезни. Отказването от месо започва от предната седмица, понеделника след Местни Заговезни, когато още една седмица може да се консумират млечни храни. Първите два дни и последните два дни от Великите пости, за вярващите, които имат достатъчно духовни и телесни сили, е хубаво да се въздържат от всякакъв вид храна.  По време на Великите пости е забранено консумирането на всякакъв вид храни произхождащи от животните, включително и риба, това естественно не се отнася за бременни жени и за хора, страдащи от някаква болест, както и за извършващите тежък физически труд. Разрешена е консумацията на зеленчуци, плодове и хляб.

Народни традиции

Велика седмица
Във Велики понеделник, вторник и сряда основната задача е почистването на дома, когато тази ежедневна работа придобива пречистваща сила.
В четвъртък не се работи (за да няма градушки), на този ден се боядисват яйцата. 
В петък в западна България с различни мотиви украсяват боядисаните яйца.
Събота жените отиват на гробището, поливат и прекъдяват гробовете, и раздават боядисани яйца и козунак за душите на мъртвите. Обикновенно в събота замесват и пекат и обредните хлябове.

Великденски хлябове
Великденският хляб (пита) е важен елемент във великденските обичаи. Обикновенно са кръгли, по средата с червено яйце. Единият вид пита е сладка, това е великденският козунак.

Великденско яйце
В България яйцата се боядисват в четвъртък, като първото яйце се боядисва от най-старата жена в семейството, като рисува с него кръст по челото на децата. След това младите жени боядисват останалите яйца. В старо време яйцата са били боядисвани с помощта на извара от сварени билки, с естествени ярки и чисти цветове: червени с риган, оранжево червени – с пръчици от смрадлика, зелени – с коприва, жълти – с орехи и кори от ябълка. Съхранената традиция и днес е първо да се боядисва червено яйце.

След нощната литургия – в продължение на няколко дни – по традиция се чукат с яйца. Едното се удря в стената на църквата, това е първото яйце, което се изяжда след постите. Ритуалното чукане с яйца става преди великденската вечеря. Всеки си избира по едно яйце и с него се чука с другите. Вярват, че при който остане здраво яйце, ще е късметлия през годината.
Гергьовден

В източно-православната църква Свети Георги се нарежда сред големите светци-покровители на войската заедно с Димитър, Прокопиос и Теодосий. Затова тези светци често са изобразени в пълно бойно снаряжение. Георги е бил знаменосецът им, и в тази си роля заема почетно място сред тях.
Свети Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец.
 
За Гергьовден навсякъде колят агнета. Хората от селото сядат на обща трапеза в двора на църквата или на края на селото. Освен печено агне, на масата се слага и специалният обреден гергьовски хляб. На осветената трапеза жените раздават всичко което са донесли. Около трапезата цял ден се извива гергьовденското хоро, водено от бременна жена или от най-добрият овчар. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки.
 
Гергьовденско агне (Гергьовденски курбан)
За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне, което преди да го заколят преминава през различни обреди. Смятат, че кръвта на обредното агне предпазва от злото.  По кръвта изпръскала стената гадаят за здравето на хората или за реколтата.  Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква.
Димитровден

Свети Димитър от Солун е един от най-почитаните светци на православната църква.

По заповед на император Максимиан, умира мъченически в Солун, и става покровител на града.  Причината за неговата смърт е , че в подземния си затвор е успял да присъедини към християнската вяра един гладиатор, който добивайки по този начин сила на арената побеждава любимият воин на императора. Смятат го за покровител на вярващите и го изобразяват с меч и доспехи.
 

 

Димитровден означава началото на зимата. „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято” гласи българска поговорка.

Покровителят на зимата, на студа и снега седи на червен кон, разтърсва дългата си бяла брада и от нея се посипват първите снежинки.



Димитровден е един от най-важните празници на българските градинари. На този ден са празнували краят на градинската работа и разпределянето на надниците, затова го наричат и „ден на разплащане”. След като всеки си получи заработеното през годината, денят завършва с празнична трапеза. След Димитровден, наемните сезонни работници се приготвят за завръщането си в България.
Никулден

Празникът е посветен на светеца покровител на водите, който пази и закриля хората. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Свети Никола спасил гемия от потъване, като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия - сарми, чушки и варива. Трапезата не се вдига през целия ден, а стопанката запазва костицата от главата на шарана „кръстчето", като амулет против уроки и болести в семейството.

Коледа

Българите подобно на унгарците празнуват Коледа на 24,25,26 декември. Празникът започва с Бъдни вечер или Малка Коледа. На този ден се приготвя празничната вечеря. Стопанката рано сутринта замесва тестото за питата.  Най-възрастният мъж в семейството подклажда празничния огън и слага в него прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво. Горенето на бъдника не трябва да спира цялата нощ. За тази цел някой от къщата остава да бди над огъня.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята, постила се бъднивечерния месал и  се нареждат 7, 9 или 12 постни ястия, от всичко което се произвежда в стопанството. По традиция се приготвят варено жито, боб, зеле и сърми, пълнежа на които е подправен ориз или жито, понякога с прибавени сушени плодове.  Освен това на трапезата се слага всичко, което се е произвеждало в стопанството – чесън, орехи, мед, плодове, вино, ракия и т.н.
 
След прикадяването на празничната трапеза, идва ред на разчупването на питата, която винаги е кръгла и е украсена с различни символи. В питата се слага и една пара, която носи здраве и късмет на когото се падне. Първото парче от питата се нарича на умрелите и се слага на иконата, следващите парчета се дават на членовете на семейството и домашните животни. По време на вечеря не се става от масата. Всички стават заедно за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Среднощ тръгват коледарите.

Коледарите още на Игнажден се групират и избират своите водачи. Една група се състои от 10-15 млади ергени, годеници и наскоро оженили се мъже. В групите има и момченца, които отиват напред да известят стопаните за идването на групата.

Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те  обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Домакините даряват коледарите със специално приготвените за случая кравайчета, пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и други.  Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и  други женени мъже. Останалата храна се продава и парите се раздават на бедните, на църквата, на училището или на читалището.
Нова година

Сурвакането е най-характерният за Нова година обичай известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова дрянова пръчка, и то именно в началото на годината. На 1 януари малки деца до 12 годишна възраст, събрани на групички обикалят роднини и познати и със сурвакница - преплетени дрянови клонки, украсени с нанизани на тях пуканки, сушени плодове, парички, вълнени конци, малки кравайчета, ги удрят и казват различни стихове, с които пожелават здраве и берекет. В замяна възрастните ги даряват с дребни подаръци.

 

Изберете категория

kezdooldal
Начална страница
egyesulet
дружеството
bolgar_rendezveny
Мероприятия

Mедии

празници
tars_intezmenyek
Институции
Kövess minket

Hаличности

Дружеството на българите в Унгария

Aдрес:
1097 Budapest, Vágóhíd u. 62.
Tелефон:
Hétfőtől-csütörtökig 9-1630 között
Pénteken 9-14 óra között
+36 (1) 216 65 60

Димитър Танев

Председател

Владимир Калицов

Изпълнителен председател
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Мария Тютюнкова

завеждащ офис
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.