Дружество на българите в Унгариия
история
По инициатива на градинаря Лазар Иванов от Тетевен, на 27 юли 1914 година организационен комитет от 17 души единодушно приема идеята за основаване на Дружеството и решава да пус¬не подписка за събиране на членове с цел – на 2 август, Илинден, да свика общо събрание. Само за 6 дни Лазар Иванов събира 170 души, които даряват сумата от 4345 златни корони.
На 2 август 1914 година е свикано учредително събрание. Предложеният от Стефан Гьоков устав е приет единодушно и е избран първият управи¬телен съвет, начело с Лазар Иванов. Димитър Димитров отстъпва жилището си на улица „Ло¬няи“ за дружествен клуб. Паметните думи на Лазар Иванов насочват към пътя на знанието и вярата. „Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и с отворени очи. А очите се отварят от науката“.
На 27 май 1916 г. събранието решава да се открие фонд за изграждане на училище и църква, като огнища на духа и просветата.
Дружеството на българите в Унгария е удос¬тоявано с редица награди. През 1964 година то получава орден „Кирил и Методий“ – първа степен. През 2009 година Държавната агенция за българите в чужбина го награждава с възпо¬менателен плакет „Иван Вазов“. Същата година министър-председателят на Република Унгария присъжда на дружеството високото държавно отличие – Наградата за малцинствата, която е връчена на неговия председател Димитър Танев.
