A Rilai kolostor fa keresztje

ДЪРВОРЕЗБЕНИЯТ КРЪСТ НА РАФАИЛ ОТ
РИЛСКИЯ МАНАСТИР

По време на Българското национално възраждане, XVIII-XIX в. Рилският манастир се оформя като значителен център на българското приложно изкуство и занаяти. В неговите църкви и параклиси, монашески килии и гостни стаи, наред с прекрасните стенописи и резби са запазени и много други произведения на културата и изкуството с голяма художествено-историческа стойност – ръкописи, старопечатни книги, щампи, икони, кръстове, мощехранителници, кивоти, енголпиони и др. Една част оттях са донесени в манастира като подаръци от поклоници, а други са дело на местни майстори какъвто е случая с известния напрестолен дърворезбен кръст, направен, според легендата, от рилския монах Рафаил.

За живота и творчеството на Рафаил се знае много малко. Запазената легенда говори, че той е роден към средата на XVIII в. с. Калище, Радомирско. Съвсем млад, той се замонашил в Рилския манастир, където започнал да учи и резбарския занаят. Тук, за дванадесет години, от 1790 до 1802 г. Рафаил  направил разглеждания от нас тук напрестолен дървен кръст, след което ослепял и към тридесетте години на XIX в. починал в Рилския манастир.

Кръстът е висок 80 см. широк 42 см. с дебелина 2,8- 3 см. като на централното кръстно тяло се падат съответно 40,5 см. на 22,5 см. Изработен е от липово дърво, което е трайно, плътно и се реже сравнително лесно. Изрязан е от монолитен дървен блок с изключение на горните две странични раменни звездообразни акротерии и подставката. Последните са изработени поотделно и после прикрепени към кръста. В централното тяло са изрязани по десет сцени от всяка страна с размери 3,5 на 5 см. като само двете централни сцени са по-големи от другите, с размери 5 на 5 см. Всички сцени са ограничени от външната страна с леко изпъкнала рамка, широка 0,7 см. и украсена с полегато врязани тънки вдлъбнатини. Хоризонталните сцени са отделени една от друга посредством изпъкнала колонка с височина 3,1 см. и широчина 0,4 см. украсена с винтообразен орнамент. Върху капитела на всяка колонка е стъпила едносводеста арка, която обхваща отгоре цялата сцена. В двете централни (с по-голям размер) сцени тази арка е трисводеста. Сводът е украсен с радиално разположени врязани линии, наподобяващи диплеща се завеса. Непосредствено над арката е изрязан надписа на сцената на гръцки език. Вертикалните сцени са изградени по аналогичен начин, само че са отделени една от друга с рамка широка 0,5 см. схематично скулптирана като развяваща се лента. Върху нея е изписано наименованието на сцената също на гръцки език. При вертикалните сцени половината от страничните колонки се скриват зад крайната ограничителна рамка. Под най-долната е разположена още една сцена, но с по-малък размер (3 на 3 см.) украсена по същия начин. От двете страни на последните, най-долните сцени, но вън от тях, е изрязана лента във формата на осморка. По-малките размери на тези сцени и осморките от двете им страни осигуряват по-плавно преминаване към тясната и висока дръжка на кръста. Самата дръжка е висока 15,5 см. с осем вдлъбнати стени с широчина от по 0,8 см. По средата тя е надебелена и образува пръстен висок 4,5 см. украсен с плетеница от шахматно приплетени ленти. Пристенът осигурява по-голяма стабилност при носене и придава визуална уравеносеност на дръжката към цялото тяло на кръста. В долния си край дръжката завършва с правоъгълник с размери 5 на 3 см. и височина 3.8 см. сложно украсен с врязани прави и заоблени линии и широки обли вдлъбнатини по всички ръбове. С този си край тя е прикрепена към столчето. Последното се състои от два квадрата със страни съответно 8,5 см. и 13,5 см. и височина от по 4,8 см. Поставени са един върху друг, като по-малкият е отгоре. Страничните им стени са профилирани с по 5 и съответно 8 изпъкнали заоблени бразди. Долните четири ъгъла на големия квадрат завършват с по един схематично скулптиран човешки крак, висок 3 см. На една от стените на този квадрат е изрязана годината 1802. (тази страна за удобство ще наречем лицева)

Върху краищата на двете странични рамена на кръста и върху най-горната му част са прекрепени по една звездообразна акротерия с размер около 10 см. Връзката на долната част на всяка от акротериите с кръста е подсилена с тънка трисводеста арка. Трите външни лъча на акротериите завършват с неправилни петолъчни звезди. В горните два междураменни ъгъла е разположена още по една подобна акротерия, само че по-свита така, че полезното поле за работа е по-ограничено. Тези две акротерии не са залепени към кръста, подобно на първоописаните три, а са изрязани от целия дървен блок. Така натежаващите странични ребра на кръста майсторът „подпира” с по една декоративна фигура, приличащи на страничните части на лира. Сложно разчленени и украсени, тези фигури изменят пропорциите на кръста, без да нарушават сугестичното му и естетическо въздействие. Между тях и вертикалното тяло са скулптирани още по една фигура във формата на бор с широчина в основата от 2 см. и височина 4,5 см. Всяка от тези фигури е стъпила върху трисводеста арка (аналогичнна на тази, които поддържат акротериите), краищата на която лежат върху тялото на кръста и страличните декоративни фигури.

Всички тези прибавки към цялостното кръстно тяло, подобно на дестте главни сцени са ограничени с изпъкнала рамка, но в случая малко по-тънка и украсена с прост геометричен орнамент. Целият кръст, с изключение на самите резбени сцени, е покрит с лак, придаващ му кафявошоладов цвят, докато резбата носи естествения цвят на дървото. Следи от гниене или чревоядина не се забелязват никъде по кръста. На другата страна арките в централните сцени са лакирани, за разлика от тези на лицевата страна. Благодарение на това сложно разчленяване майсторът е успял да помести върху малката площ на кръста множество различни сцени с около шестстотин образа.

Сцените са следните: лицева страна, отгоре надолу:

Старозаветната троица – (в горната акротерия) тримата пътници, явяващи се на Авраам под образите на три ангела с големи криле, са седнали на трапеза. В страни от тях стоят прави Авраам и жена му Сара. (Бит. 18: 2-15)
Благовещение –  св. Богородица на трон и приближаващият се към нея с цвете в ръка архангел Гавраил. (Лука  1 : 26-38)
Въведение Богородично – родителите Анна и Йоаким водят малката Мария в храма при първосвещеника Захарий. (мотив по апокрифното евангелие на Яков)
Рождество Христово – в центъра – Витлеемската пещера с малкия Христос, Мария и Йосиф. Вляво – тримата мъдреци Балтазар, Каспар и Мелхиор. Вдясно – благовестието на пастирите. Отгоре – ангели. Най-долу – къпането на Христос. (Лука 2: 1-2О)
Христос 12-годишен в храма – Христос седнал на трон, от двете му страни – Йосиф и Мария. Долу – книжниците и първосвещениците. (Лука 2 : 41-51)
Кръщение Христово – Св. Йоан Кръстител кръщава Христос във водите на р. Йордан. В ляво – срещата между двамата. Вдясно – три ангела, а отгоре се спуща св. Дух. (Мат. 3 : 13-17. Марко 1 : 9 11. Лука 3 : 21-22.)
Преображение Христово – Христос в цял ръст на високата планина Тавор. От дясната му страна Мойсей, а от лявата Св. Илия. Долу, паднали Петър, Яков и Йоан. (Марко 9 : 2-13. Мат. 17 : 1-13. Лука 9 : 28-36.)
Св. Павел и Петър – двамата апостоли един до друг, фронтално в цял ръст.
 
Хоризонтални сцени на същата страна отляво надясно:

Изцеление на слепия – (в лявата акротерия) Христос докосващ очите на слепия. (Йоан 9 : 1-41.)
Рождество Богородично – вляво – св. Ана пред богато наредена трапеза. Долу ниско – малката Мария в люлка. На балкона – св. Захарий, горе – херувими. (агeографски мотив)
Сретение – св. Богородица подава малкия Христос на св. Симеон Богоприемец. Зад него – пророчица Ана и Йосиф. (Лука 2 : 22-35)
Изцеление на разхлбления – Христос и изцеленият от него, който понесъл одъра си отива. Наоколо – учениците на Христос. (Мат. 9 : 2-7. Марко 2 : 1-12. Лука 5 : 17-26.)
Рождество на св. Йоан Кръстител – на голям одър лежи майката св. Елисавета, а вдясно е бащата св. Захарий, който пише върху плочката името на новороденото. Долу – люлката с детето. (Лука 1 : 57-66.)
Отсичане главата на св. Йоан Кръстител – (в дясната акротерия) палачът с дълга крива сабя отсича главата на св. Йоан Кръстител. Вдясно – Саломея, с блюдо в ръце, отнася отсечената глава. (Мат. 14 : 1-12. Марко 6 : 14-29. Лука 9 : 7-9.)
В двете странични, горни, междураменни акротерии са изобразени: в средния лъч – образи на столпници, а в страничните лъчи – на херувими. Под тях в кръгли медальони – по три изображения на апостоли.
В двете подраменните странични декорации: в кръгли медальони, образувани от преплетени лозови гранки – по седем изображения от дървото на Йесея, старозаветни царе и пророци. Между медальоните пространството е запълнено с лозови листа и гроздове. В горните извити части на декорациите – евангелистите Йоан и Матей със символите. В крайните странични израстъци – по един арахангел със сабя.
Декорации във формата на бор: вляво – Неопалимая капина.  Св. Богородица в пламъци, а под нея – Мойсей с овцете си, на който се явява ангелът и пак Мойсей хвърлящ жезала си, който се превръща в змия. (Изх. 3 : 2-6.  Деян. 7 : 35.) Вдясно – сънят на Яков. Спящият Яков и около него ангели. Един ангел се качва по небесната стълбичка. (Бит. 28 : 1О-22.)

Обратна страна, отгоре надолу:

Тайната вечеря – (в горната акротерия) пред трапеза са седнали Христос и дванадесетте апостоли около него. (Мат. 26 : 17-35. Марко 14 : 12-31. Лука  22 : 7-38. )
Възнесение Христово – в характерна мандорла Христос се възнася към небето. Долу – св. Богородица с ангели и апостолите. (Лука 24 : 5О-53. Марко 16 : 19-2О. Деян. 1 : 4-12.)
Петдесятница – на трон е седнал старец, а от двете му страни са дванадесетте апостоли. Отгоре се спуща св. Дух. (Дея. 2 : 1-39.)
Разпятие Христово – кръстът с разпънатия на него Христос. От двете страни на кръста са разпънатите двама разбойници. Долу – св. Богородица, Йоан и жените мироносци. (Йоан 19 : 17-3О. Мат. 27 : 32-5О. Лука 23 : 26-46.)
Въздвижение на честния кръст – патриарх Макарий Йерусалимски държи голям кръст. Долу – императрица Елена. (един от 12-те Господски и Богородични празници.)
Слизане на Христос в ада – Христос прав, счупил вратите на ада, извежда за ръце Адам и Ева. Най-вляво – Авраам и Исаак, вдясно – царете, горе – херувими. (Пс. 67 : 19. и др. Сюжетът е само очасти каноночен.)
Възкресение Лазарево – в средата Христос с коленичелите пред него Марта и Мария, сестри на Лазар, а най-вдясно – възкръсналият Лазар. (Йоан 12 : 38-44.)
 Константин и Елена – император Константин и  майка му Елена един до друг в цял ръст. Помежду им – голям кръст. (римският имп. Константин озаконява християнството на Първия вселеннски събор в Никея през 325 г.)


Хоризонтални сцени, отляво надясно:

Мария Магдалена и Христос – (в акротерията) Христос и коленичилата пред него Мария Магдалена. Вляво – ангели посочват на жените мироносци празния гроб на Христос. (Йоан 2О : 11-18. Мат. 2О : 16. Марко 16 : 9 11.)
Успение Богородично – св. Богородица на смъртния одър. Наоколо ангели със свещници и апостоли с кадилници. Над нея – Христос, спущащ се да прибере душата й. На-долу – Йефоний, опитал се да обърне ложето на св. Богородица и арх. Михаил, отсичащ ръката му. (агиографски мотив)
Сваляне от кръста – Йосиф Ариматейски и Никодим свалят от кръста тялото на Христос. Долу – св. Богородица. (Мат. 27 : 56-6О. Марко 15 : 42-47. Лука 23 : 5О-56. Йоан 19 : 38-42.)
Влизане в Йерусалим – Христос яхнал ослицата. Наоколо народ, който го приветства и хора постилат пред него дрехата си. (Мат. 21 : 1-17. Марко 11 : 1-18. Лука 19 : 29-46. Йоан 12 : 12-19.)
Томино осезание – Христос, явяващ се на апостолите в Йерусалим  и апостол Тома, който го пипа по ребрата, за да се увери, че Христос наистина е възкръснал. Наоколо – учениците. (Йоан 2О : 19-31. )
Вечерята е Емаус -  (в акротерията) пред трапеза са седнали Христос и учениците му Лука и Клеопа. Отстрани – двама прислужници. (Лука 24 : 29-31.)
В двете странични горни междураменни акротерии  продължава разказът на Йесеевото дърво (родословното дърво на Христос. 1.Цар. 17 : 12.). В кръглите медальони – образи на мъченици и светители. В горните извити части на декорациите – евангелистите Лука и Марко със символите. В крайните странични израстъци – по един архангел.
Декорации във формата на бор: вляво – пророк Данаил, прав, а под него осем лъва. (Дан. 6 : 16-23.) Вдясно – тримата момци Ананий, Азарий и Мисаил (или още Седрах, Мисах и Авденаго) в пещта, а над тях ангели, пазещи ги от пламъците. (Дан. гл. 3.)
Напрестолните кръстове се изработват най-често от дърво, което символизира дървения кръст, на който е бил разпънат Христос. Обкновено са облечени в метална , най-вече сребърна и по-рядко златна ризница, с дръжка и столче. Украсени са със скъпоценни камъни, цветни стъкла или корали, но централното кръстно тяло е винаги от дърво. Тази символика определя и тематиката на сцените, изрязвани върху кръста. Това са преди всичко библейски сцени и сцени от живота на Христос и св. Богородица. Най-подходящото средство за показване на такъв широк диапазон от случки и събития върху ограничената площ на кръста се явява миниатюрната дърворезба. Последната се оформя в християнския свят като специфичен род изкуство през епохата на късното средновековие. Нейното развитие върви усповедно с развитието на другите видове приложни изкуства, още повече, че дърворезбата в България има дъгогодишна история и е „една от народните, чисто славянски съставки на българското изкуство.” Като се опира на старите пластични традиции, тя постепено създава собствени изразни средства и форми, съобразно с предназначението на предмета, естеството на материала , с който се работи и идеите, които иска да изрази.

В началото на XVII в. като център на това изкуство св оформя Атонският полуостров. В неговите многобройни манастири работят голям брой майстори-мниатюристи, които изработват най-разнообразни изделия на миниатютната пластика – кръстове, икони, енголпиони и др. По същото време се забелязва обособяването на един общ за атонските ателиета художествен стил, който постепенно се разпространява и налага по целия Балкански полуостров, в това число и в българските земи. Така в своето начало българската миниатюрна дърворезба се развива под прякото влияние на атонските майстори, което се обуславя от географската близост, оживения културен и духовен обмен и общата източноправославна религиозна догматика. Българската миниатюрна дърворезба взема от Атон на първо място изразните средства и иконографския канон. Голямото влияние на Атон се подчертава и от факта, че българските майстори вземат и гръцките надписи като тяхна неотменн съставна част. В този аспект дърворвзбеният кръст на Рафаил от Рилкия манастир заема по-особено място в историческото развитие на този род българско изкуство, макар че при неговата изработка майсторът-резбар не излиза извън пределите на установените тематични схеми и технически норми. Но тъкмо в последното е и голямата заслуга и изключително постижение на майстор Рафаил, чиято творба показва високата степен на развитие на българската миниатюрна дърворезба, с нейната висока техническа степен на изпълнение и забележителна естетическа и идейно-емоционална сила на въздействие.
Макар че в иконографско отношение кръстът на Рафаил следва установените религиозни канони на атонското изкуство, то в разработката на някои сцени  (Възнесение, Мария Магдалена, Христос и жените мироносци и др.) откриваме някои иконографски варианти характерни за българското религиозно изкуство от XV в. насам.
Всяка сцена представлява самостоятелна и завършена композиция, подчинена на своя собствена архитектоника. Подборът на отделните композиционни построения се определя както от важността и обема на темата, която се илюстрира, така също и от конкретното акцентуване на отделните моменти. Този подход на композиционно решение  на всеки отделен кадър определя и многоплановостта на изображенията.  ( напр. Рождество Христово, Влизане в Йерусалим, Въведение Богородично, Преображение и др.) Характерно е и това, че не винаги главното действие се развива в първи план. В някои сцени (Влизане в Йерусалим, Томино осезание, Сретение, Распятие Христово одр.) то е изведено на преден план, докато напр. във Възкресение Лазарево, Успение Богородично, Преображение е развито във втори и трети план. В други случаи – в сцените Въведение Богородично и Изцеление на разхлабления  първият и вторият план не са ясно разграничени един от друг. Така се получава по-голяма дълбочина на изображението, засилва се декоративния ефект и се стига до някои перспективни решения. Това се вижда най-вече в сцените с богат персонаж, където темите са често развити във възможно най-пълния си и завършен вид. Така майсторът успява да постигне подчертан повествователен характер на разказа. Отделните моменти не се разграничават рязко един ит друг, разказът върви гладко о последователно. В Рождество Христово например къпането на малкия Христос е изобразено на планина в която се намира Витлеемсйата пещера, там са тримата мъдреци, пасторите                                                                                                                     
свидетели на събитието, Мария и Йосиф, изобщо разказът е възможно най-пълен и завършен. Това може да се види и в Разпятие, отсичане главата на св. Йоан Кръстител, изцеление на разхлабления и др.
    В почти всички сцени действието се развива на фона на съответния архитектурен декор. Преобладават по-разтворените аркади, крепостни стени със зъбери и кръгли балдахини. В сцени като Благовещехие, Рождество Богородично, Влизане в Йерусалим и др. Архитектурният декор е не само фон, на който се развива действието, но е включен и пълноценно в цялостното изграждане на сцената. А в някои сцени, като например Въведение Богородично, Сретение, Томино осезание и др. той е изведен и на първи план. Така на архитектурният декор майсторът възлага съществена, действенна роля, той става не само неотменна част от композицията, но и необходимо изразно средство за пълното и ясно разкриване замисъла на автора при изграждането на съответната сцена.
    Еднаквите елементи в отделните сцени (дървета, планини, листа и пр.) майсторът предава по един и същ начин и така лесно и ефектно постига впечатлението за общо стилово единство на цялата творба. Много артистично и с голяма лекота са изрязани лозовите гранки на дървото на Йесея, диплите по дрехите и завесите. И тук е едно от голямото, истинско достойнстово на кръста на Рафаил! Майсторът проявява изключително виртуозно техническо майсторство, съчетано със завидна артистичност и тънък усет за художествена мярка и чувство за пластичността на материала с който работи.
    Интерес предсравлява и третирането на човешката фигура. Тя не е осъразмерена добре и тялото е скъсено. Често фигурите са разположени симетрчно по вертикала, жестовете са формални и застинали, позата статична и неправдоподобна. Повесвователният характер на разказа не изисква резки движения, спонтанни действия и динамика. Характерни са емоционалното и психологическо проникновение, стремежа към индивидуализиране на образа. В този смисъл изкуството на майстора трябва да се търси не в новаторската техника и в експеримента, а в емоционалния заряд, с който той изпълва дадените религиозни сюжети, в съвременното и близко до същността на човека  тълкуване на тези теми. Тук в пълна степен проличава вярното му наблюдение на действителността, неговата жива връзка с живота и индивидуалността му на творец с богато творческо въображение. Кръстните страдания на Христос, мъката на майката и другите жени, почудата на Христовите ученици и др. Рафаил пресъздава не като общочовешки събития, а като лични драми и преживявания. Той спира вниманието си не толкова на идейно-религиозната, теологична  страна на сюжета, колкото на неговата земна, индивидуална, човешка същина. И в това е другата „тайна” на Рафаиловия кръст! Той ни очудва не само с високата си техническа изработка, безгранично търпение и сръчност на майстор Рафаил, но ни покорява най-вече с емоционалната си сила, с неотразимото си сугестично въздействие, с върешния си всепроникваща сила, която излъчва. Към  казаното досега можем да прибавим и това, че майсторът разполага сцените, ирязани върху двете плоскости на кръстното тяло така, че помежду им остава свободно пространство, предаващо ажурност на резбата. Така отделните сцени и образи придобиват подчертана и ярка пространственост и измерения. Всичко това прави кръста на Рафаил една изключително висока художествена творба на българската миниатърна дърворезбена пластика.
    Както споменахме, споре запазената в Рилския манастир легенда кръстът е правен в продължение на дванадесет години – от 1790 до 1802 г. от монах Рафаил. Този факт се подкрепя и частично от изрязаната върху подставката на кръста дата -1802 г. Името на майстора и годината 1790 обаче не са засвидетелствани никъде, поне засега. Следователно ледендата не е потвърдена от писмени или други някакви данни, които да докажат нейната истинност. При този случай не можем да смятаме, че въпросът за точната датировка и майсторът на Рафаиливия кръст е окончателно решени.
    В Рилския манастир се пазят и други подобни напрестолни кръстове. Манастирът не създава своя собствена резбарска школа, подобна напр. на Атон и намиращите се там кръстове са носени като подаръци. Между тези кръстове има един, подарен на манастира от хаджи Радослав. (Вж. Кр. Миятев, Съкровищницата на Рилския манастир, ГНМ, 1922-1925 г. стр. 356)  От надписа върху самия кръст се вижда, че той е правен през 1697 г. от майстор Младен. Съпоставяйки двата кръста и при внимателното им разглеждане се вижда, че те имат много общи черти. Ще изброим някои оттях: 1. и двата кръста се налагат най-вече с прецизната си изработка, ажурна резба, многоплановостта на изображенията и общите композиционни решения на сцените; 2. дървото на Йесея е скулптирано абсолютно по един и същ начин – кръглите медальони с образите, лозовите гранки, гроздовете; 3. дърветата от сцените Кръщение Христово от кръста на хаджи Радослав и Влизане в Йерусалим от кръста на Рафаил  са еднакво третирани – листата с върховете нагоре и подредени в редици, образуват овална корона на дървото; 4. архитектурният декор е еднакво изработен, но в кръста на хаджи Радослаб е по-беден; 5. планините са абсолютно еднакви, схематично изразени с по 6-8 къси врязвания на длетото; 6. образът на пророк Йона, който излиза от устата на кита, е еднакъв и в двата кръста; 7. тялото на Христос, положението на ръцете, краката и анатомическите подробности в сцените Разпятие и Кръщение Христово са еднакви и в двата кръста; 8. трите ангела в сцените Кръщение Христово са еднакви; 9. формата и на двата кръста също е еднаква, макар че кръстът на хаджи Радослав да е по-малък.
    Кръстове с подобна формаи от приблизително същото време срещаме и другаде (Вж.Бojна Радоjкович, Српско златарство XVI-XVII века, Нови Сад, 1966, сн,  175, 197.) Следователно формата при нас не е изключение, а редовна практика, така че единството във външната форма все пак не може да бъде солиден аргумент, но може да се приема като сходство, което все пак не трябва да бъде пренебрегвано.
    При кръста на Рафаил още от пръв поглед прави впечатление, че подставката му е груба и проста, лишена от каквато и да е украса, някак си чужда за този така богато и пищно украсен кръст. Един майстор с толкова силно развито чувство за декорация  едва ли би поставил подобна подставка. Още повече че технически възможно и логически оправдано би било тя да бъде част от целия дървен блок, от който е направен кръстът. Явно е, че тя е по-късна прибавка и годината 1802 е написан според легендата. Даже самите цифри и букви са написани модерно и не отговарят на епохата. (В разговор с проф. Асен Василиев научих, че преди години един монах от Рилския манастир Евтимий му казал със сигурност, че подставката на кръста е нова, правена около времето на Балканската война 1912-1913 г)
    Както вече споменахме, ние не разполагаме с достоверни източници за майстор Рафаил и изработения от него кръст. Името Рафаил също не е засвидетелствано документално никъде. Така че в конкретния случай само сравнителния метод би ни бил полезен за по-точното датиране на кръста, въпреки, че и в този случай нямаме стопроцентово доказателство. Всички сходства с кръста на хаджи Радослав от 1697 г. които по-горе изтъкнахме, ни дават основание да смятаме, че и двата кръста са правени от един и същ майстор, в случая майстор Младен, както се вижда от надписа (Може би Рафаил е монашеското име на майстор Младен?) Така кръстът на хаджи Радослав може да ни послужи за terminus postquem за изработването на кръста на Рафаил? Ако приемем това, то най-вероятно кръстът на Рафаил да е работен след 1697 г. някъде  към 30-40 години на XVIII в.
    Независимо оттова, кога е правен и кой точно е бил неговият майстор, този кръст е забележително произведение на българското възрожденско изкуство, връхната точка,  до която се издига развитието на българската миниатюрна дърворезба.

Петър П. Петров

С малки изменения тук, главно от стилистичен характер, статията под заглавие  „Дърворезбен кръст от Рилския манастир” е публикувана в сп. Музеи и паметници на културата, София, 1969 г. кн. 4. стр. 32-39.