Български градинари

Българите, които днес населяват Унгария, пристигат тук на три големи миграционни вълни. Първата вълна се заселва през периода 1365 -1426 г., когато наследниците на българските владетели, заедно с други българи, спасявайки се от османските нашественици, намират убежище в Унгария. Втората вълна е между 1688 и 1744 г.

Третата миграционна вълна започва от 1860 г. и трае до средата на XX век. По характер това е икономическа миграция. В Унгария пристигат преди всичко градинари и главно по икономически причини – изземването на земите им по време на продължилото стотици години османско владичество.

Между 1865 и 1910 г. българи са регистрирани в 62 унгарски селища. Те стават основоположници на новото, интензивно зеленчукопроизводство – с изградена напоителна система. В началото градинарските групи (тайфи) мигрират между България и Унгария. От март до ноември работят в наети за зеленчукопроизводство земи, а за зимата се връщат в родното място. В началото на XX век много градинари купуват земя и се заселват заедно със семействата си в Унгария. Все по-рядко се връщат в България. Техните наследници обособяват ядрото на съвременната българска общност в Унгария. Ето защо бихме могли да определим третата миграционна вълна като най-решаваща от гледна точка на съвременната активна българска общност.