Българско училище в Унгария

ИСТОРИЯ

Българското училище е една от най-старите институции на българите в Унгария. От основаването си през 1918 година до края на Втората световна война то се издържа от българската общност, която наема учители и класни стаи и осигурява образованието на децата на български език.

В продължение на четири години училището се помещава на ул. „Лоняи“, а през учебната 1922-23 година се премества в сградата на девическото основно училище на ул. „Папньовелде“,където българското училище остава нови четири години. Официалното му име е „Будапещенско българско основно училище и прогимназия“, тъй като е открит и горен курс, в съответствие с промените в българската образователна система. През 30-40-те години училището се помещава на ул. „Йожеф“ №20 в VІІІ район на Будапеща.

При обсадата на Будапеща, по време на Втората световна война, училището прекъсва своята дейност за няколко месеца. През годините след войната се мести в сградите на различни унгарски училища: на ул. „Немет“, на ул. „Рьок Силард“ и в гимназия „Клара Льовеи“, след което за кратко време се мести отново на ул. „Йожеф” №20, където ползва повече класни стаи.

През март 1955 година унгарската държава предоставя сградата на ул. „Байза“ № 44 на Българското посолство, за да се използва от училището, като от учебната 1955 - 1956 година то преминава под управлението на българската държава. За кратко време носи името на Вълко Червенков, след което е преименувано на Българско основно училище „Христо Ботев“. През 1981 е превърнато в Единно средно политехническо училище. След сключването на споразумение между българското и унгарското министерство на просветата, през 1994 година е преименувано на Българо-унгарско средно езиково училище „Христо Ботев“. За съжаление, през 90-те години училището губи инерция. Методите на обучение не отговарят на предизвикателствата на новото време и на образователните методи в Унгария. Под управлението на българската държава то става неконкурентно способно. При моногократните преговори с местните български органи МОН се противопоставя на всеки опит и предложение за промяна. Това води до пълно отдръпване на българската общност от българското държавно училище, възпитало поколения българи в Унгария.

През 2011 година МОН закрива Българо-унгарско средно езиково училище „Христо Ботев” и с това приключва един исторически етап от българското образование в Унгария.

През учебната 2004-2005 година Българското републиканско самоуправление създава Българско училище за роден език, което в момента е единственият продължител на образователните традиции на българите в Унгария. Училището е част от унгарската система. Разполага със специално написани и издадени собствени учебници.

В него се изучават български език, литература и народознание. Учениците вземат активно участие в живота на общността, получават възможност за разнообразни изяви, включват се в редица международни конкурси. Могат да се явят на матура по български език, която официално се признава от унгарската държава.

Българското училище и българските семейства в Унгария имат амбицията децата да осъзнаят българските си корени и да запазят своята културна принадлежност.

Българското училище за роден език е член на Асоциaцията на българските училища зад граница.