Трифон Зарезан
Честит Трифон Зарезан!
Един от най-веселите празници в общността ни.
Едни го обичат заради ритуала в двора на църквата, при който подрязваме лозата и я поливаме с вино.
Други заради залъка от прясно опечената за празника погача, глътката вино и свиването на венеца от лозови пръчки.
Трети заради агнешката чорба и турнира по табла в културния дом.
Тази година ви честитим празника с този кратък монтаж от заснетите през годините на видеолента кадри и с няколко стари снимки.
Много от вас ще се познаят и може би ще забележат, че с времето едни са пораснали, други от нас са поостаряли, а някой са си отишли безвъзвратно...
Пазим традицията и като български народен празник го отбелязваме на деня на лозаря - 14 февруари, почитайки всички лозари, градинари и винари.
1 февруари - Трифон Зарезан
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торба на рамо стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред зарязването, закройването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от 3 корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязанато място с вино и благославя: “Колкото капки, толко коля грозде”. Този ритуал се нарича "зарязване". От светената вода преръства лозето за плодородие и за предпазване от градушки и пр. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка.
След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или “късметлия”, през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: “На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър”. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже.
Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.
Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.
